Доколко паметта, която служи да ни дефинира идентичност е илюзорна - контролирана ре-анимация на фрагменти? Преживяваме ли реална актуализация на паметта или илюзионистичното краткосрочно сензорно облекчение е единствено възможно в нашата култура? Как отделяме виртуалното от реалното по отношение на репрезентацията, колко банално е удобството на илюзията? Инсталацията се занимава тематично с когнитивната амбивалентност и паметта като фундаментална градивна единица на реалността.
*Фотографиите в прожекцията са личен архив

Екип:
Техническа поддръжка: Сава Кисьов, ReBonkers
Фото и видео: Клара Стоянова, Анабел Могадам

Описание
Прожекция на архивни фото кадри на хора върху водна мъгла. Изображението се „анимира „ от движението на ситните водни капки и лицата от миналото „оживяват“. Светлината се пречупва през миниатюрните призми на водата и при преминаване през „завесата“ картината се разлага спектрално. Създава се илюзия за обем и примитивна мъглива холограма . При преминаване водната мъгла докосва голата кожа и създава физическо усещане за тръпки и охлаждане .
*Инсталацията е предвидена за горещ период от годината.

Почетно споменаване – Буна.3 Форум за съвременно изкуство
С финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Партньори – Сдружение „Форс минор“, Emergency Theater, ReBonkers